С промените в Конституцията се засяга правната сигурност и стабилност. Това се посочва в становище на прокуратурата по повод редакциите в Основния закон, информират от държавното обвинение.

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в Конституционния съд становище от името на институцията.

Още от NRD24+ | При неизпълнение на работните графици „ВиК – Варна“ ще налага корекции и санкции на строителните фирми, съобщиха днес от дружеството, като цитират управителя му инж. Веселин Русев. Той е отправил предупреждението на среща с фирмите изпълнители на обектите по големия проект за водния цикъл на крайморск ... Вижте повече

В него са засегнати изменения и допълнения в Основния закон по отношение на структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.

Редица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание (изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции, пише в становището.

"Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се посочва в становището на прокуратурата до КС.

В докуемента се обръща внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на
Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.

"Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, се посочва в становището на прокуратурата.

В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд (с конкретни негови решения).
В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.

Измененията в Конституцията не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност, изтъква прокуратурата в становището си до Конституционния съд.

Вчера, на форум в София, представители на Асоциация на прокурорите в България (АПБ), Камарата на следователите, Българската съдийска асоциация и Сдружението на администрацията на органите на съдебната власт изразиха общо мнение, че приетите промени в Конституцията в частта съдебна власт са противоконституционни.

През март Конституционният съд допусна за разглеждане по същество двете конституционни дела, образувани по искания - на президента Румен Радев и на 48 народни представители, за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, става известно от съобщение, публикувано на сайта на съда.

На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за редица, приети от Народното събрание, промени в Конституцията. Президентът счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Малко след това 48 народни представители от "Възраждане" и "Има такъв народ" също сезираха Конституционния съд за промените в основния закон. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира тогава, че в жалбата има 40 страници аргументация по абсолютно всяка една от точките, по която Конституцията беше променена от това Народно събрание.

Промените в Конституцията бяха приети на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".